От 2012 до 2021 г.: Доходите наранали с 60%, а разходите - с 50,4 на сто
Българинът става все по-зависим финансово от заплатата и пенсията
През десетилетието сред 2012 и 2021 година общият приход приблизително на човек от домакинство в България е повишен 1,8 пъти, за да достигне 7705 лева. годишно.
Това е записано в доклада на общественото министерство за осъществяването на тактиката за демографско развиване на България до 2030 година
От това повишаване на приходите с 80% за 10 години обаче би трябвало да се извади инфлацията, която сред началото на 2012 и края на 2021 година е 19,6% и по този начин действителното замогване на българина е с 60,4%.
Освен това през 2022 година към този момент има неведнъж по-висока инфлация, в сравнение с през предходните години и към днешна дата покачването на приходите за цялото десетилетие е не повече от 50%.
За същото време разходите са се увеличили 1,7 пъти, пише в доклада, т.е. в случай че от тези 70% се извади инфлацията, се оказва, че нарастването на разноските е 50,4%, или действителното замогване е не повече от десетина %.
Цифрите, които употребява общественото министерство, демонстрират междинният приход на разположение от домакинство, а в него се включват приходите на всички – от бебетата до старците.
От сравнението на повишаването на другите типове приходи за цяло десетилетие се вижда, че българинът става все по-зависим от работната заплата и пенсията, до момента в който парите от бизнес и предприемачество, въпреки че номинално също порастват, намаляват като дял в общия приход.
Например от работна заплата сумите за 10 години нарастват 1,9 пъти, а от пенсии – 2 пъти. Делът на приходите от заплата в едно домакинство преди 10 година е бил 52,7%, а в този момент е 56,8%. За същото време пенсиите от 26,7% дял в общия приход са стигнали 30%.
Това не се отнася обаче за компенсации за безработица, майчинство и останалите обществени заплащания. Те също се усилват през последните 10 години, само че с 31,5%, а като дял остават на съвсем същото ниво както преди 10 години.
За компенсациите за безработица това е обикновено, защото, в случай че се изключи един къс интервал, обвързван с пандемията, самата безработица у нас е на исторически най-ниските си равнища за целия преход.
Парите от бизнес и предприемачество са се нараснали за едно десетилетие от 330 на 401 лева месечно, само че делът им в общите приходи понижава от 7,6 на 5,2%.
Същият тренд важи и за приходите от продажби, както и за тези от благосъстоятелност, като те по принцип винаги са били несъществена част от общите – към 1 %. Работните заплати порастват много непропорционално в другите специалности. Например през 2012 година междинната заплата в IT бранша, която и тогава е била най-високата от всички сектори, е 1696 лева Към края на 2021 година тя към този момент бе предходна 4 хиляди лв. месечно, т.е. се е вдигнала 2,4 пъти за 10 години.
Близо до това нарастване - 2,3 пъти, са заплатите на учителите, които от приблизително 719 лева през 2012 година в този момент са към този момент 1706 лева
Повишаването на стандарта на живот в България е изтъкнато в отчета като една от дребното позитивни демографски трендове. Друга такава е повишението на коефициента на плодовитост на популацията, т.е. колко деца средно ражда една жена.
Преди 10 години този коефициент е бил 1,24 деца на една жена, а в този момент е към този момент 1,58 и е доста непосредствен до междинния за Европейски Съюз.
Намаляването на преждевременната смъртност и увеличението на броя на браковете също се сочат като позитивни демографски трендове, само че това не понижава отрицателните резултати от ниската раждаемост, огромната емиграция и все по-засилващото се застаряване на популацията.
През десетилетието сред 2012 и 2021 година общият приход приблизително на човек от домакинство в България е повишен 1,8 пъти, за да достигне 7705 лева. годишно.
Това е записано в доклада на общественото министерство за осъществяването на тактиката за демографско развиване на България до 2030 година
От това повишаване на приходите с 80% за 10 години обаче би трябвало да се извади инфлацията, която сред началото на 2012 и края на 2021 година е 19,6% и по този начин действителното замогване на българина е с 60,4%.
Освен това през 2022 година към този момент има неведнъж по-висока инфлация, в сравнение с през предходните години и към днешна дата покачването на приходите за цялото десетилетие е не повече от 50%.
За същото време разходите са се увеличили 1,7 пъти, пише в доклада, т.е. в случай че от тези 70% се извади инфлацията, се оказва, че нарастването на разноските е 50,4%, или действителното замогване е не повече от десетина %.
Цифрите, които употребява общественото министерство, демонстрират междинният приход на разположение от домакинство, а в него се включват приходите на всички – от бебетата до старците.
От сравнението на повишаването на другите типове приходи за цяло десетилетие се вижда, че българинът става все по-зависим от работната заплата и пенсията, до момента в който парите от бизнес и предприемачество, въпреки че номинално също порастват, намаляват като дял в общия приход.
Например от работна заплата сумите за 10 години нарастват 1,9 пъти, а от пенсии – 2 пъти. Делът на приходите от заплата в едно домакинство преди 10 година е бил 52,7%, а в този момент е 56,8%. За същото време пенсиите от 26,7% дял в общия приход са стигнали 30%.
Това не се отнася обаче за компенсации за безработица, майчинство и останалите обществени заплащания. Те също се усилват през последните 10 години, само че с 31,5%, а като дял остават на съвсем същото ниво както преди 10 години.
За компенсациите за безработица това е обикновено, защото, в случай че се изключи един къс интервал, обвързван с пандемията, самата безработица у нас е на исторически най-ниските си равнища за целия преход.
Парите от бизнес и предприемачество са се нараснали за едно десетилетие от 330 на 401 лева месечно, само че делът им в общите приходи понижава от 7,6 на 5,2%.
Същият тренд важи и за приходите от продажби, както и за тези от благосъстоятелност, като те по принцип винаги са били несъществена част от общите – към 1 %. Работните заплати порастват много непропорционално в другите специалности. Например през 2012 година междинната заплата в IT бранша, която и тогава е била най-високата от всички сектори, е 1696 лева Към края на 2021 година тя към този момент бе предходна 4 хиляди лв. месечно, т.е. се е вдигнала 2,4 пъти за 10 години.
Близо до това нарастване - 2,3 пъти, са заплатите на учителите, които от приблизително 719 лева през 2012 година в този момент са към този момент 1706 лева
Повишаването на стандарта на живот в България е изтъкнато в отчета като една от дребното позитивни демографски трендове. Друга такава е повишението на коефициента на плодовитост на популацията, т.е. колко деца средно ражда една жена.
Преди 10 години този коефициент е бил 1,24 деца на една жена, а в този момент е към този момент 1,58 и е доста непосредствен до междинния за Европейски Съюз.
Намаляването на преждевременната смъртност и увеличението на броя на браковете също се сочат като позитивни демографски трендове, само че това не понижава отрицателните резултати от ниската раждаемост, огромната емиграция и все по-засилващото се застаряване на популацията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ